|
|
|
| 22 Септември 06, 03:45
/ Автор: Гилан
|
| 10 хиляди събра площадът в Ловеч за шоуто на прочутите шотландци |
| Баби и внуци куфеят с “Назарет”
Дори бандитите си взеха почивка и отидоха на концерт
|
|
Исак Гозес, специален кореспондент
на "Стандарт"
Ловеч. 19,45 часът. Сряда. Вали тихо и това изпълва въздуха с основателна тревога, но и с известни надежди: дано спре. Площадът в Ловеч е пуст като семейна спалня след развод. По диагонал се разхождат няколко полицейски двойки. В дъното, вляво от съоръжението, известно като Мостът, който води заникъде, се издига внушителна сцена. Зад солидните заграждения, които очертават площада, чакат няколко хиляди меломани. Пазачът на близкия паркинг предупреждава: Изключете алармата на колата, защото като засвирят, тук всичко започва да пищи. По-вещите имат друга информация. Снощи, когато силната мощност на звука счупила 4 прозореца, децибелите вече са намалени от 12 000 на 8000 вата. Ефектът е друг, сърдят се, но пазачът на паркинга е доволен от промяната.
Пред сградата на общината е министърът на вътрешните работи Румен Петков. Настроил се е на музикална вълна. Все още не знае, че само след няколко часа насред София ще бъде извършено поредното показно убийство.
20,00 часът. Пак вали.
Прозвучават първите акорди
Следва всеобщ вик на радост. "Щурците" се настройват, но всички говорят за "Назарет". На алеята встрани от сцената, е прикрепена табелка: "Автобусна спирка - рок фест." Тук обаче рейсове не минават. Докато чакат, почитателите на рока коментират станалото предните нощи. Някои наричат "Суийт" (в превод сладките) - кисели. Определят ги като подгряваща група на нашенските рокаджийчета от ТЕ. Тези, които са по-вътре в нещата, обясняват, че след като "сладките" половин час настройвали инструментите си и безуспешно търсели някакъв тон, покрил се неизвестно къде, заявили категорично, че никой не може да пее преди тях. Така ТЕ останали на финала, където по принцип са звездите.
20,45 часът. Вали още по-силно. От птичи поглед площадът в Ловеч е като картина, изрисувана от хиляди разтворени чадъри. Кметът Минчо Казанджиев не пее, както в известния филм, но все пак крачи под дъжда. Казват, че утре вечер ще излезе с "Ахат". Готов е да забие и с "Щурците" и "Назарет". Знае всичките им песни. Само преди час прочутите шотландци са били в кабинета му. Похвалили Ловеч, а градоначалникът им подарил екипи и шалчета на "Литекс".
Отварят загражденията и всички се втурват към сцената. На площада има вече около 5000 души. В края на града е
палатковият лагер за гостите
от страната и чужбина. Те са около 30, но се очаква утре вечер за "Юрая Хийп" да дойде президентът Георги Първанов и да станат много повече. Милко Недялков, почитател на рока, журналист и председател на общинския съвет, гледа ведро в дъждовното време: когато готвехме тази музикална акция, мнозина изказаха критични или направо скептични съображения: това ли точно трябва да правим за празника на града, питаха? Не е ли рисковано? Ще дойдат тук рокаджиите, ще се напият, ще изпочупят витрините, ще съборят павилионите, ще разбият и ограбят магазините. Фактите през последните дни изненадват всички. Местната полиция не отчита нито едно събитие. Нула престъпност. Явно и бандитите са на концерт и не им остава време да вършат скромната си дейност. За сметка на това пък от София дошли три конни двойки полицаи. И се превърнали в истинска атракция за ловчанлии. Жените направо полудели и открито показват любовта си, интересно защо не към ездачите, а към конете.
20,30 часът. "Щурците" са на сцената и забиват първото си парче. Към 6000 са вече мокри, но в отлично настроение: обречените да се връщат винаги при вас ви поздравяват, казва Кирил Маричков. Звучи песента "ХХ век". Тук-там се поклащат в ритъма на музиката. Концертът на нашенските динозаври е изпратен с овации. Сцената пак е тъмна. Движат се сенки и нещо подреждат. Градусът на напрежението расте. Дъждът също. Някой разказва за пианиста, който дошъл със "Смоуки", но тъй като преди това работел със "Суийт", свирил и с тях, а утре щял пък да забива с "Юрая Хийп". Страшен е, потвърди друг, но не можа да си спомни името на любимеца си.
22,00 часът. Огнени букети се пръскат под небето на Ловеч. Над главите на вече 10-те хиляди се стеле и бавно пада гъста картина от светлина. Фойерверките са в чест на 10-ата годишнина на фирма "Литекс", основния спонсор на рок феста. Прозвучава остър проточен
писък на шотландска гайда
Той бавно залива площада. Изведнъж сцената блясва и на нея са четиримата от "Назарет". Зад огромния комплект барабани е най-младият - Лий Агню. Той замества Даръл Суит, когото сърдечен удар помита по време на турне. Вдясно е бащата на Лий, един от създателите на групата, басистът Пит Агню. В другия край на сцената е виртуозът солист Джим Мърисън. Русата коса изцяло скрива лицето му. Под пръстите китарата издава космически звуци. Зад микрофона е историята на "Назарет" - вокалът Дан Маккафърти. Той помни трудното начало. Добрите идеи на новаците са пометени от тежките ритми на "Лед Цепелин", "Блек Сабат", "Дийп Пърпъл". Следват промяната, възходът, успешните албуми, разтурянето на групата в края на 80-те години, новото събиране през 1992 г. и днешният ден, който макар и да не е белязан от славата на миналото, също има своите радости и успехи.
Като по команда всички чадъри са затворени. Съвсем нелогично, при положение че дъждът се засилва. Всичко е в името на това, да се вижда по-добре. Мнозина танцуват. Изглеждат малко необичайно, защото са на видима възраст, в която, ако не са строили Хаинбоаз, поне са били на комсомолска бригада в някоя близка консервна фабрика. До тях са внуците им. Художник си спомня, че някога си купил плоча на "Назарет" от Виена. Въртял я две години и я продал. Купувачът я занесъл в Съветския съюз и изкарал от нея цяло състояние.
Шибан дъжд, ядосва се Дан Маккафърти
Десетте хиляди нищо не казват. Слушат и куфеят. Ако беше тук някой народопсихолог, непременно щеше да отбележи, че ние, българите, сме си такива - овчедушни. Няма да протестираме, колкото и да вали. Докато виж, шотландецът веднага скача, щом нещо не му е по гайдата.
24,00 часът. Близо два часа след началото "Назарет" благодарят и си тръгват. Мощен рев на възхищение ги кара да се връщат още три пъти на сцената. Най-после: Довиждане. Засега. И до следващия ловешки рок фест.
|
|
