Deep Purple in Rock 1968 - 2017 Legends of Rock Music

  [BG]   RU   EN  

 
Рейтинг: 3.00
(63)
Начална
Интересно
Биографии
Видео
За сайта
Статии
Членове
Албуми-Blackmore's Night
Албуми-Ian Gillan Band
Албуми-Whitesnake
Албуми-Rainbow
Албуми-Deep Purple
Галерия-Deep Purple
Новини
Анкети
Свали MP3
Свали Видео
Радио


Мой Снимки Връзки Свържи се с мен

Новини / Новини свързани с Deep Purple

Вземи в gLOG
04 Септември 06, 02:58 / Автор: Gillan
Николо Коцев Мечтая да поставя моя "Нострадамус" в България
Нашият виртуозен китарист, който от 15 години живее в Финландия, иска да види първо на родна сцена мащабната си рокопера. Групата му "Брейзън Абът", събрала легенди на рокмузиката, работи върху нов албум с участието на "Софийския струнен оркестър"
За него знам достатъчно. Той е магистър по музика, има класическо образование, дирижирал е оркестър, свирил е първа цигулка, автор е на рокопера, основател, продуцент и лидер на бандата с 10-годишна история "Brazen Abbot". Работи с имена, които нямат никаква нужда от предтавяне - вокала на "Рейнбоу" - легендарния Джо Лин Търнър, Глен Хюз от "Дийп Пърпъл", Алана Майлс (суперхита "Black Velvet"), Робин Гиб от "Би Джийс", барабаниста на "Юръп" Ян Хаугланд, басиста на Ингви Малмстийн Сванте Хенрисон и много други. С една дума - той е звезда от световна величина. Самият Джо Лин Търнър казва за него, че е гений. Да, за същия Джо Лин става дума, откритието на световноизвестния китарист Ричи Блекмор. Точно с него "Рейнбоу" станаха една от най-известните хардрок групи на планетата. През 1984 г., когато Ричи Блекмор разпуска групата и събира "Дийп Пърпъл", Джо Лин е отново сред избраните. От 1996 г. до днес той е неизменна част от бандата "Брейзън Абът". Благодарение на Николо Коцев българската публика видя на живо неотразимия Джо Лин Търнър през 2003 г. Уговорката ми с Николо е от преди седмица. В телефонния ни разговор направо ме отряза, когато му предложих да му се обадя ден преди срещата, за да го подсетя. Надявам се да не се е променил много и да го позная от пръв поглед. Точно на минутата моят герой се появява. Няма как да го объркам. Той е рокаджия от главата до петите. Целият е в черно, носи тъмни очила "Рей Бан" с претенциозна форма. На врата му висят сребърни верижки, а на ръката си има масивна гривна-часовник с цветни камъни. След обичайната размяна на поздрави Николко веднага ми предлага да минем на "ти" и разговорът тръгва лек и откровен като между стари приятели. -------------------------------------------------------------------------------- Н.К. - Давай да започваме, че след един час трябва да съм в Радиото (БНР б.р.). - Много нагъсто си наредил интервютата. Н.К. - Нямам интервю. Уговарям записи в Радиото със "Софийския струнен оркестър". Работя по следващия албум на "Брейзън Абът". Искам да е по-различен от досегашните - и като звучене, и като ритъм. Идеята ми е в него да звучи щрайх. Рокизпълненията вече са готови. Записвахме ги в моето студио във Финландия в продължение на осем месеца. Остават оркестровите партии, върху които работим в София. Надявам се най-късно през април-май албумът да бъде издаден. Изцяло съм отдаден на работата си, затова гледам да я съчетавам с удоволствието да се връщам в България. Концертите на "Брейзън Абът" в Пловдив, София и Варна през 2003 г. ме направиха истински щастлив. Това бе една голяма моя мечта, която се сбъдна. - Само преди няколко месеца излезе албумът "The Dacede of Brazen Abbot", който отбеляза 10-годишната история на групата. В нея от самото й основаване участват звезди. Как започна твоят път в рокмузиката? - Винаги съм следвал предопределения си път. Всеки от нас има такъв, но в голяма степен сам определя съдбата си. Роден съм в семейство на музиканти. Майка ми е певица и целият й жовот е минал по сцените на музикалните театри. Баща ми свиреше на саксофон и кларинет. Кръстен съм на великия Николо Паганини, така че нямаше как от малък да не свиря на цигулка. Брат ми пък се казва Антонио, на Антонио Вивалди. Когато станах на 10-11, се запалих по китарата, но не захвърлих цигулката. Въпреки желязната завеса през 70-те години по радиото пускаха "Бийтълс" и други модерни тогава групи. От Югославия пък нелегално се пренасяха дългосвирещи плочи и записи на западни групи. Мечтаех да съм китарист в истинска банда. На 14-години вече свирех в две групи към музикално училище в Стара Загора. Участвах и в "Траяна" - една много добра и известна група в града. Като завърших, ме приеха с цигулка във Висшия музикален педагогически институт в Пловдив. Предстоеше ми казарма. Търсех начин да продължа да свиря. В Строителни войски това беше възможно и изкарах там службата си. Докато бях студент, свирех в оркестъра на една група към Националното радио и в група "Балкантон". Пътуването ми идваше много и не можеш редовно да ходя на лекции и упражнения, затова минах задочно. - Значи и тук си имал добро бъдеще. Защо напусна България? - Това не беше планирано. Група "Балкантон", която от години работеше в чужбина, ме покани и аз се присъединих към нея. Свирихме по заведения из Норвегия, Швеция, Дания под името "Thunderbirds". Зарязах учене, родители, приятели - всичко. Хвърлих се в неизвестното. В един от клубовете, в които свирихме, се запознах с едно финландско момиче. Тогава бях на 25-26. Три години по-късно със Солвейг се оженихме. Беше 100-процентов брак по любов. Аз исках да живеем в България и тя беше готова да ме последва. Но тук 1989-90 г. бяха трудни времена. Трябваше да реша какво да правим. Нали уж мъжете сме по-силните. Прецених, че нямам право да я излагам на такова изпитание и останахме във Финландия. Бракът ни просъществува 8 години. Вероятно и стремежът ми към успех са изиграли роля за нашата раздяла. Пътят към успеха е огромна саможертва. Пролях много кръв, пот и сълзи, за да запазя цената му. - Само с музика ли си изкарваше хляба? - Единственото, което исках бе да пробия като музикант. Дадох си сметка, че имам доста качества - смел съм да взимам бизнес решения, имам добър музикален вкус, силен съм като продуцент... Но не можех да си затворя очите пред факта, че имато Николо Коцев не говори на никого нищо. А исках да покажа, че не се шегувам и имам сериозни амбиции. Трябваше да си осигуря медийно внимание. Затова събрах в групата все известни музиканти. Поканих за вокал Глен Хюз. Но той пя само в първия албум. Изникнаха проблеми с неговата звукозаписна компания. Оттам не му позволяваха да участва в чужди проекти. На Запад музикалният пазар е много наситен и конкуренцията е жестока. Трябваше да намеря негов заместник - също толкова популярен и талантлив. Спрях се на Джо Лин - той е жив класик на рокмузиката. Днес, като се обърна назад, си давам сметка, че съм постигнал много повече, отколкото мнозина други. На Запад например на талантливите тинейджъри им слагат в ръцете най-добрите инструменти и на тях не им остава нищо друго освен да свирят хубаво. А аз работех, защото свирех добре. И изкарвах пари, с които си купувах качествени китари. Затова се гордея, че съм българин, макар и с финландски паспорт. Тръгнах от нулата и извървях дълъг път. Допреди няколко години работех на две места по 16-18 часа в денонощие. Нито за миг не съм се спирал. Преди 2-3 години дори успях да завърша образованието си. Дипломирах се в СУ и сега съм магистър по музика. - Това за човек с твоята биография има ли значение? - Аз себеуважаващ се музикант, Не искам утре някой да ми размаха под носа дипломата си и аз да подвия опашка. Разбира се, че и в роксредите музикалното образование не е от голямо значение. Но аз се движа и в академични среди, където този факт има тежест. Освен това пиша композиции за оркестър, а преди година-две преподавах музика в едно финландско училище. - Отзивите на критиката за рокоперата ти "Нострадамус" са повече от ласкави. Отреждат й достойно място до "Исус Христос суперзвезда" на класика в жанра Ендрю Лойд Уебър. - Смятам, че "Нострадамус" е едно от най-добрите ми постижения. Много преди да напиша музиката, тя беше в главата ми. Все пак имам класическо образование и не ми е чуждо композирането на симфонична музика. Трудното беше да съчетая нещата така, че оркестърът да звучи добре в контекста на хардрок музиката. Трябваше да преценя докъде мога да стигна в експеримента - кои музикални граници да прекрача и пред кои да се спра. Въпреки това, написването на музиката ми беше много по-лесно, отколкото координирането и финансирането на целия проект, за които бях отговорен. "Нострадамус" за мен е нещо много повече от един рокалбум. Досега не съм имал възможността да я поставя на сцена. Много се надявам тази година да успея да направя това, но засега е само мечта. По време на турнето на "Бейзън Абът" в България Слави не пропусна да покани Николо в Шоуто си С Робин Гиб Николо обиколи европейските сцени Николо кани канадската певица Алана Майлс да пее в "Нострадамус" На звукозаписния пулт в дома си на остров Оланд - В "Нострадамус" продължаваш да работиш със същия звезден екип - Глен Хюз, Джо Лин Търнър, Алана Майлс. Не е ли трудно да се работи със звезди от такава величина? - Големият артист е дисциплиниран. Разбира се, всеки има изявено его, но без това е невъзможно да си звезда. Трябва да си агресивен, напорист и да обичаш себе си. Както в любовта - как да накараш някого да те обича, ако ти самия не се обичаш?! А като застанеш пред 5000 души? Нямаш ли самочувствие, няма да издържиш на огромното напрежение. Не е лесно да се изправиш пред толкова хора и да ги държиш в дланта си. - Като отвори дума за любовта - има ли жена до тебе? - Наскоро приключих с няколко интимни връзки и излизам ранен от полестражението на чувствата. Имам нужда да преосмисля пътя си дотук. Зад гърба си вече имам два брака. В търсене на истинската за мен жена все правех грешки. Сега вече искам тя да ме намери. Аз съм сантиментален и романтичен човек. За съжаление хорат от сцената сякаш по-трудно се възприемат. Между артиста и човека извън светлината на прожекторите няма равенство. Работата ми налага да пътувам повече от 6 месеца в годината. Коя жена би се съгласила да живее с мен?! - Животът ти тече на бързи обороти. Остава ли ти време за децата? - Разбира се. С момичетата постоянно се виждаме. С Божидар по-рядко, той живее в Кипър. Кристин и Изабел са много добри в училище и се гордея с тях. Голямата вече си има приятел. Водил съм ги 2-3 пъти в България. Страшно им харесва тук. Ама и аз така ги глезих на Златни пясъци... У нас уредените градове и курорти са много по-хубави от западноевропейските. За нищо на света не бих заменил София за Стокхолм или Хелзинки. - През есента приключи и голямото ти турне в Германия с Робин Гиб, с когото работиш през последните 2-3 години. Как се срещнахте? - Случайно. Имаме общ мениджър. След 17-годишно мълчание Робин реши да се върне на сцената и да направи турне в Германия, Англия и Испания. Работата и цялата организация бяха на изключително високо ниво. Отсядахме само в петзвездни хотели, пътувахме с първокласни самолети, медиите ни ласкаеха с внимание, посрещаха ни като благородници. За човек на моята възраст това е много приятно - да бера плодовете на собствения си труд. Участваше и франкфуртския филхармоничен оркестър (нова франкфуртска филхармония), за който аз оркестрирах. Поканих и двама много качествени български музиканти - Нелко Коларов и певицата Амалия Георгиева. Те също усетиха вкуса на славата и заслюжават това. - Оттук накъде продължава пътя ти? - Имам идеи, свързани с България, но не ми се ще да говоря за тях предварително. Когато се сбъднат, ще ти се обадя. Николо Коцев е роден на 06.06.1961 г. в Пазарджик в семейство на музиканти. От 5-годишен свири на цигулка. Средното си образование завършва в музикалното училище в Стара Загора. През 1981 г., след задължителната веонна служба, следва във висшия музикален педагогически институт - Пловдив. Работи в Нционалното радио и свири в група "Балкантон". За кратко е част от група "Импулс" (1983). През 1985 г. напуска България, за да опита късмета си в странство. 4 години по-късно се установява във Финландия. Свири в група "Балтимор", а през 1994 г. създава "Brazen Abbot". Новосформираната банда свири класически хардрок от най-висока проба и следва образците в жанра. Музикалните критици я определят за наследник на "Дийп Пърпъл", "Рейнбоу" и "Уайтснейк". Доказателство е, че след разпадането на любимата им група, феновете на "Рейнбоу" се ориентират към "Brazen Abbot". Първият албум на бандата записва през 1994 г. във Финландия. Успехът му в Япония окуражава Николо и година по-късно тавата се продава из целия свят. Четирите албума на групата критиката посреща възторжено, а категоричната оценка за Николо е - виртуозен китарист. Извън работата си в "Brazen Abbot" Николо има и самостоятелна кариера. Рокоперата му "Нострадамус" (2001) е обявена за най-добра за последните 20 години. В нея участва и нашият музикант Нелко Коларов. През 2003 г. Николо за пръв път доведе бандата си у нас на турне в София, Варна и Пловдив. Автентичните концертни изпълнения влязоха в петия албум "The Dacade of Brazen Abbot", издание на "Frontiers records", който у нас се разпространява от "Рива саунд". Той е посветен на 10-годишнината от основаването на групата. В момента Николо живее на остров Оланд в Балтийско море, между Швеция и Финландия. Разведен е, има син Божидар (22) и две дъщери - Кристин (16) и Изабел (12). Разговора води: Татяна Енева Източник: в-к "Всичко за жената",

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.076