Deep Purple in Rock 1968 - 2017 Legends of Rock Music

  [BG]   RU   EN  

 
Рейтинг: 3.00
(63)
Начална
Интересно
Биографии
Видео
За сайта
Статии
Членове
Албуми-Blackmore's Night
Албуми-Ian Gillan Band
Албуми-Whitesnake
Албуми-Rainbow
Албуми-Deep Purple
Галерия-Deep Purple
Новини
Анкети
Свали MP3
Свали Видео
Радио


Мой Снимки Връзки Свържи се с мен

Биографии / BLACK SABBATH

Вземи в gLOG
BLACK SABBATH
0.00 лева
Биография

Black Sabbath - една от първите групи, творили хеви метъл. Една група, превърнала албумите си в музикални шедъоври с талант и страст. Една група, чието чудовищно влияние се усеща във всеки съвременен метъл жанр. Една група, утвърдила тежките рифове и мелодичните хармонии, мрачното звучене и визия като запазена марка на екстремната музика. Една легенда… Първоначалните членове на групата израстват заедно в малък квартал на Бирмингам, но отношенията им никак не са приятелски в първите дни. Младият John Osbourne, по-известен като Ozzy, непрекъснато бива тормозен от местния побойник Tony Iommi, а Terrance "Geezer" Butler се изживява като социофоб, влюбен в света на фантастиката и окултното. С порастването си, момчетата развиват сходен вкус към музиката и свирят в съперничещи си банди, които бързо се разпадат. Не след дълго те основават нова група заедно с барабаниста Bill Ward, наречена Polka Tulk. Osbourne изпълнява вокалите, Iommi свири на китара, а Butler - на бас. В първоначалния състав участват още ритъм китаристът Jimmy Phillips и саксофонистът Acker. Последните скоро са изгонени и квартетът се преименува на Earth Blues Company, или накратко само Earth, през 1967-ма. Музикантите комбинират блус с тежък рок и провеждат концертни изяви в местните клубове, спечелвайки известен брой привърженици. През 1969-а, Iommi напуска Earth, за да свири в Jethro Tull, но само след няколко месеца се завръща в старата си група с нови идеи. Запалени по филмите на ужасите и удивени от желанието на хорaта да бъдат плашени и шокирани, музикантите написват няколко мрачни и тежки песни, сред които "Wicked World" и "Black Sabbath". По идея на Geezer Butler бандата сменя името си на Black Sabbath (под влияние на филма на Борис Карлоф от 30-те), след като се оказва че има и друга група с името Earth. Малко преди началото на записите към дебютния албум, Tony Iommi губи върховете на средния и безименния си пръсти на дясната ръка в злополука с машинна преса (по това време той работи в една фабрика в Бирмингам). Тъй като китаристът е левак, дясната му ръка служи за да държи грифа и след инцидента Tony е шокиран, мислейки че никога вече няма да може да свири. Но вместо да съсипе младата банда, това нещастие само допринася за развиването на уникалния им музикален стил. Iommi усърдно се упражнява в свиренето, като изработва пластмасови накрайници за осакатените си пръсти и същевременно настройва по-ниско китарата, за да намали болката на раните. Резултатът е дълбок, плътен звук, който в комбинация с тежките блусарски рифове пасва идеално с текстовете на Butler. Повечето от тях разглеждат мрачни и окултни теми - природата на злото, Дяволът, магьосничеството, войната, и т.н. В края на 1969-а Black Sabbath се свързват с Jim Simpson, собственик на известния клуб Henry's Blueshouse, и го молят да поеме поста на техен мениджър. Без да имат и елементарна представа за пазарната страна на музиката, музикантите подписват договор, за което по-късно ще съжаляват… Тъй като не разполагат с никакви пари, те разчитат на майката на Tony - собственичка на магазин за шоколад, да ги издържа докато запишат първия си албум. Дебютът на младата група е записан с четирипистова апаратура, а Simpson се вижда в чудо, докато намери лейбъл, склонен да ги издаде, в лицето на Vertigo. “Black Sabbath” излиза на 13-ти февруари (петък!) 1970-та и за всеобщо учудване попада на 13-та позиция в английските класации. Страховитите вокали на Ozzy, тежкият китарен стил на Iommi, яростният бас на Butler и френетичното свирене на Ward превръщат албума в метъл класика, а бандата бързо придобива голяма известност. Пуританите осъждат квартета за сатанисткия привкус на песните им, който в комбинация с дивите концертни изяви (често под влиянието на алкохол и наркотици) спечелва на Black Sabbath имидж на “неблагоприлична” група. Още повече, без знанието и съгласието на групата, на обложката на едноименния им дебют е отпечатан обърнат кръст. Музикантите многократно отричат, че са сатанисти и дори отхвърлят предложения на дяволопоклонници да участват, свирейки, в сатанистки сбирки, за което нееднократно са заплашвани с проклятия и пр. В същата година Black Sabbath разбиват рекорда по посещаемост на клуба на Simpson, който до момента държат Jethro Tull. Четиримата провеждат редица концерти в САЩ и допълнително популяризират нестандартната си музика. Групата става известна и с нечовешки силния звук на шоутата, който налага и прословутата разпоредба от страна на градския съвет на Лийдс да не се свири над 96 децибела. Концертът на всяка група, превишила тази граници, трябвало да бъде прекъсван и Sabbath по-късно казват, че не са се чувствали удовлетворени, ако изпълнението им не е било прекъсвано поне три пъти всяка вечер. Следва и невероятно турне в САЩ, където групата отначало не е приета никак топло. Ozzy крещи на публиката като ненормален, за да я ентусиазира, а Bill дори мята в тълпата целия си комплект барабани по време на едно от шоутата, вбесен от пасивността на американците. Мълвата за “невероятната изродска група” бързо плъзва из Щатите и не след дълго Sabbath печелят милиони верни американски фенове. Албумът “Paranoid” е записан за четири дни в Regent Sound и е издаден в началото на 71-ва година. Първоначално албумът носи заглавието “War Pigs” (с цел да се представи непрекъснатия стремеж на човечеството да трупа оръжия и да се стреми към разрушение), но лейбълът го отхвърля. Скоро след издаването на творбата, Black Sabbath уволняват мениджъра си. През същата година излиза и класическият “Master Of Reality”, който предизвиква силно вълнение в някои среди най-вече заради песента “After Forever”, която е с подчертано религиозно съдържание. Църквата обявява музиката на Sabbath за богохулна, заплахите към членовете на бандата зачестяват. В музикално отношение новият албум демонстрира по-голямо ниво на прецизност в свиренето, а блус/джаз влиянията вече са се сляли перфектно с агресивните китарни изстъпления. Цялостното звучене е по-сплотено, а аранжиментите - едва ли не симфонични. Четиримата от Бирмингам вече не са банда хлапетии, играещи си със зловещи теми, а сериозни музиканти, изказващи отчаянието си от действителността, в която живеят. През 72-ра е издаден четвъртият студиен албум на Black Sabbath, носещ лаконичното заглавие “Volume 4”. Въпросното отново е наложено на групата от издаващата ги компания със съображението, че първоначално избраното заглавие “Snowblind” поражда асоциации с наркотиците. Музиката е разнообразна, а инструменталните способности на състава изпъкват по-ярко от всякога. Китарната виртуозност на Iommi личи най-силно в прекрасното парче "Laguna Sunrise", ритъм секцията блести в класическите "Snowblind" и "Supernaut", Ozzy се изявява силно в нехарактерната, базирана на пиано балада - “Changes”. През идните няколко години музикантите затъват все повече в употребата на дрога и алкохол, след като парите и известността за тях вече са ежедневие. Петият им албум - “Sabbath Bloody Sabbath” се появява през 74-а и ознаменува промяна в звученето - песните са по-енергични и приповдигнатото настроение измества мрака, който до този момент доминира в музиката на групата. Албумът достига до рекордни места в класациите по продажби - четвърто и единайсето съответно в Кралството и САЩ, но много фенове осъждат бандата заради промяната в стила. В края на 1975-а е издаден “Sabotage”, както и концертният албум “We Sold Our Souls For Rock & Roll”. Година по-късно излиза силно синтезаторният “Technical Ecstasy”, като междувременно групата наема за мениджър Don Arden. Звученето става все по-олекотено, а оригиналните композиции - все по-малко. По това време назряват и първите конфликти в групата - музикантите имат всичко, за което са мечтали, но са съсипани от наркотиците и постоянната концертна дейност. През 77-ма умира бащата на Ozzy и покъртеният вокалист напуска групата, за да се посвети по-късно на страничен проект с Glenn Hughes, който така и не успява да реализира. Sabbath взимат Dave Walker (ex - Fletwood Mac) за вокалист и заедно с него е композиран материал за нов албум. Не след дълго Ozzy се връща в групата и Dave е изгонен, а песните се налага да бъдат пренаписани, за да паснат на гласа на Ozzy. Резултатът е посредственият “Never Say Die”, в който групата сякаш сама копира себе си. Iommi предлага на Bill Ward да уволнят Ozzy и Bill първоначално отказва, защото Ozzy е най-близкият му приятел. Въпреки това, скоро на всички от състава става ясно, че бандата се нуждае от промяна и Ozzy официално е изгонен от Black Sabbath през 1979-а - веднага след турнето “Never Say Die”. С това се слага край на класическата ера на групата, а от своя страна Ozzy продължава да се занимава с музика и създава немалко звукови шедьоври. Tony Iommi не се колебае дълго кой да бъде назначен за заместник на легендарния вече Ozzy и вокалист на Sabbath става не по-малко великият Ronnie James Dio (ex-Elf и Rainbow). Geoff Nicholls се присъединява като клавирист и участва в повечето бъдещи албуми, макар рядко да е споменаван като пълноправен член на групата. С този нов състав бандата заминава за Флорида, където записват албума “Heaven And Hell” (80-та) - творба, която не отстъпва по нищо на старите класики и същевременно звучи съвсем различно от характерния за тях мрачен и зловещ стил. Албумът бързо постига голям успех и скоро е последван от също така добрият “Mob Rules” през 81-ва. След скандал между Iommi и Dio, свързан с това, че вокалите стояли на твърде преден план при смесването на албумите, Dio напуска обиден състава и бива заместен от ex - Deep Purple вокалистът Ian Gillan. Самият Ian навремето споделя, че той би бил най-ужасният избор за певец на група като Sabbath - твърдение, което за жалост се оказва вярно. Единственият записан с негово участие албум “Born Again” (83) е опит за завръщане към звученето от ерата на Ozzy, но резултатът е толкова слаб, че в крайна сметка води до разпадането на групата. Bill Ward пръв се отцепва от състава, последван от Gillan (който се връща в Deep Purple) и Butler. Три години по-късно Tony Iommi композира материал за солов проект, но лейбълът му го принуждава да го издаде като албум на Black Sabbath. “Seventh Star” е официално издаден като тава на Black Sabbath featuring Tony Iommi (който в този момент е и единственият останал член от първоначалния състав). Glenn Hughes поема вокалите, Dave Spitz хваща баса, а зад барабаните сяда Eric Singer. Музиката в “Seventh Star” е на високо ниво - достатъчно тежка и включваща изумителни китарни номера от страна Iommi, но последвалото турне се оказва пълен провал, заради сериозните проблеми на Glenn Hughes с алкохола. Става ясно, че Glenn, макар и голям певец, не е подходящият фронтмен за групата и скоро на негово място идва безизвестният до момента Ray Gillen. Той, от своя страна, се задържа в състава само за записите на следващия албум - “The Eternal Idol”, след което е заменен с Tony Martin. Полуготовият албум е довършен заедно с Martin, който изпява партиите на Gillen, и е издаден през 87-ма. Новият барабанист на групата става Cozy Powell. След приличните, но недостатъчно успешни за група от ранга на Sabbath албуми “Headless Cross” и “Tyr”, Tony Iommi отново се свързва със стария ветеран Geezer Butler, който от своя страна привлича в състава Dio. Записан е страхотният “Dehumanizer” (92) - навярно най-значимият сабатски албум от “Mob Rules” насам, но реюниънът не трае дълго. Dio отказва да пее на концерт на Sabbath съвместно с бандата на Ozzy и съответно бива изгонен. За кратко ролята на вокалист на групата е поверена на “металния бог” Rob Halford, но в крайна сметка в състава се връща Tony Martin. Black Sabbath записват албумите “Cross Purposes” и “Forbidden” (който се оказва най-слабата им творба след “Born Again”). Същевременно са издадени концертната тава “Cross Purposes Live” и компилацията с късни хитове “The Sabbath Stones”. Текучеството на барабанисти и басисти в бандата е огромно по това време. През 1997, под влияние на огромната фенска маса, Black Sabbath се събират в първоначалния си състав (Iommi, Osbourne, Butler и Ward) за триумфално завръщане по концертните подиуми. Групата свири из цяла Америка, оглавявайки фестивала Ozzfest, след което продължава с голямо европейско турне. За нещастие, Bill претърпява слаб сърдечен инфаркт, но тази злополука не прекъсва концертната дейност на групата. Като заместник на Ward зад барабаните застава свирилият и преди с бандата Vinny Appice и турнето продължава до есента на 98-ма година. Издаден е двоен концертен албум с красноречивото заглавие “Reunion”, след който следва ново американско турне с Ozzfest през 99-а. Носят се слухове за нов студиен албум на великата банда, който така и не се появява. Вместо това музикантите се отдават на самостоятелни проекти, a феновете получават нов лайв-албум с по-стари изпълнения - “Past Lives”. Групата днес е на същото невероятно ниво, с което разтърси музикалните среди през 70-те и според верните й последователи е само въпрос на време да бъде записан нов дългосвирещ шедьовър с марката Black Sabbath. Независимо от всичко, изписано и изприказвано по адрес на може би най-обсъжданата рок/метъл група за всички времена, едно е несъмнено - Black Sabbath са явление без аналог в музикалната история. Със своята тежка, величествена и емоционално заредена музика те поставиха началото на един жанр, дал на света безброй стойностни творби на талантливи изпълнители. Независимо от промените в състава и честите конфликти, Sabbath не само се утвърждават като най-влиятелната класическа метъл група, но и до ден днешен продължават да радват с изкуството си милиони по света.
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0898