|
|
|
|
Дим над Каварна
 0.00 лева
Над 20 000 българи участваха в мини Уудсток, за да чуят не златни хитове, а как клавиристът на "Дийп Пърпъл" свири ръченица
На концерт се тръгва обикновено с билет в джоба, яке на гърба и дъждобран в раницата. Пълното с очакване сърце също е задължително. Този ще е едно от преживяванията, които си знаеш, че ще помниш дълго. Особено, ако си в категорията на "тежко болните фенове". Вероятно именно такива са собствениците на стотиците лъскави возила, които в късния следобед на четвъртъка пълзят към стадион "Калиакра". Там за втори път по време на 37 годишната си кариера у нас гостуват Deep Purple.
А може и просто да им се иска да се омешат в цветната и дългокоса международна тълпа, която е окупирала града и околностите още преди 2-3 дни. Ей така, да изгонят офис стреса с малко жица. За нуждите й са вдигнати минибиваци с тенти, камиони с кегове бира са обсадили поляните, лее се рок на талази.
Колоната е гъста и предвещава трудно паркиране, понеже заради делничния ден всички са чакали края на работното време, за да отпрашат към Каварна. Редуват се лимузини със софийски, старозагорски, ямболски, врачански, хасковски и каквито се сетите регистрации. Е, все пак дошли са диктаторите на рока от годините, когато същите тези горди собственици на джипове са водели училищни войни заради музикалните си пристрастия.
Докато бързаме, облаците се събират на вечерна оперативка и прикапва. Ужас, нямаме чадъри!
Поне на километър извън града, за да се спасят от ужасното търсене на свободни паркинги, шофьорите спират коли и ентусиазирани тълпи ни ориентират за посоката. Малкото градче прилича на мравуняк, а полицаите, които контролират движението, са скандално малко.
С приближаването на стадиона истерията става пълна
Комерсиалният нюх на каварненци и жителите на околните села е довел тук търговци на всякакви чудеса. От пуканки и минерална вода, през сандвичи, дъвки, свирки, фенерчета, запалки, светещи джиджавки за дечицата, дори пиратки. Край стадиона са издигнати палаткови лагери, гърмят Уудсток хитове, братята на вятъра от цялата страна са спретнали цял моторджийски събор. Чува се разнородна реч, включително турска, скандинавска, румънска и гръцка.
Адът настъпва, когато приближаваме поляната пред стадиона.
Върви усилена търговия с билети, дори полицаите се включват в нея. Тълпата се сгъстява, всички са рамо до рамо, нетърпеливи закъснели като нас прииждат отвсякъде, а вече се чуват и първите звуци на "Море от любов" на Б.Т.Р., които имат нелеката задача да загреят стадиона. Окъснелите мераклии заформят кордон от няколко хиляди души пред вратите на стадиона. Пропускателния пункт обаче е един и тълпата стои на място повече от 15 минути. Пускат един по един, следва проверка на чанти. Едвам дишаме. Феновете първо нервно мърморят, после недоволството прераства в псувни по адрес на организаторите от "Жокер медия". Ще влезем ли днес, подвиква групар във фланелка на пурпурните от периода им "Storbringer". "Гилън ме чака на входа", репликира го съседа му, очевидно прекалил с бирата и приповдигнатото настроение. Жените в тълпата започват да натякват на половинките си, че са ги докарали тук. Струва ни точно 1 час, за да изминем разстояние от 50 метра до заветните порти на стадиона. Вече е тъмно. Тълпата се раздвижва, дюдюканията се засилват, защото е 21,30 часа - момента, в който на сцената трябва да излязат Deep Рurple. В последния момент охраната, осигурена от Joker Media проявява капчица разсъдък и започва да пропуска по-бързо феновете.
Основно блюдо - "Bananas", златните хитове за десерт
На сцената се вее запазената марка - червеният шрифт на бандата от тавата "Burn". Мирише на рок. Така успяваме да се доближим до звука и прожекторите секунди преди първите акорди на парчетата от новия албум на пурпурните "Bananas". Стадионът се изпълва за секунди. Според феновете само Metallica са успели да съберат повече хора на концерта си в България, който беше в Пловдив преди години. Шоуто на Purple се очертава като най-силното музикално събитие за последните 2 години въобще в страната.
Тълпата е вяла, не познава парчетата, с които стартира рокфиестата, но усилено се опитва да тананика поне мелодията и усърдно ръкопляска на всеки по-силен момент.
Гилън запява без предисловия. Настина се случва и звукът е почти същия. Но в първия половин час едва ли някой на стадиона успява да почувства личен контакт с бандата. Те свирят безотказно, без да говорят, без да флиртуват с публиката, без да изпълнят някое от любимите й парчета. Ледът започва да се пропуква едва след като новият клавирист на бандата Дон Еъри демонстрира умения в неравноделния ритъм на българска ръченица. Стадионът изригва. Родните фолкмотиви прерастват в познатата на всеки по света хармония от саундтрака на "Междузвездни войни", после в закачливи джаз и класически импровизации.
"Сближаването" продължава с доста по-познатите "Woman from Tokyo", "Space trucking", "Perfect strangers". Вие сте невероятни, обичаме ви, опитва се да крещи Гилън. Целият стадион млъква, когато някой от групата иска да каже нещо, защото озвучаването не е на нужното ниво. Така през 1-2 парчета гъмжащият от хора стадион притихва.
"Пожарът в Монтрьо" е като копче за тълпите
Пикът на емоциите идва с химна на 70-те години на миналия век "Smoke on the water". Стадионът се превръща в хор и нерядко заглушава слабия звук и издъхващият вокал на Гилън, който се носи от сцената. Песента сплотява всички. Около нас родни рокаджии, турци, дори двойка възрастни англичани се дерат в един глас. Следват отново познати неща - "Highway star" и "Lazy" от най-ранния период на рок динозаврите. Обявеният 5 пъти за No 1 китарист в света Стив Морз също взривява публиката с извънземни импровизации. Звукът на Purple, тяхната запазена марка, май вече е с отслабваща сила. Дали заради навъртените години, безконечните смени и новите попълнения, или просто заради недобрата организация тук, феновете са разочаровани. Краят идва изведнъж. Най-неочаквано за всички въздухът отново се "вледенява" и музикантите се прибират. Без дори да дадат заявка за край на шоуто.
Изпросваме си бис с цената на прегракнали гърла
Публиката обаче на инат запява марковия риф на "Black night", за да извика отново любимците си на бис. Резултатът е налице, петимата се появяват и изпълняват музикалните желания на хилядите си фенове. Подаряват им и още едно бонус удоволствие - оригинално изпълнение на първото си парче, записано през 1968 г. "Hush". И тогава вече окончателно всичко свършва. Обичаме ви е финалната реплика на Гилън и компания. Още преди музикантите да са слезли от сцената, организаторите попарват мераците за още бисове "със звук от студиото". Небето избухва в цветни фойерверки. Тълпата бавно и на заден ход се измъква от стадиона, за да види илюминациите отдалеч.
Газим в море от капачки от минерална вода и късчета билети
Сергиите с кебапчетата и бирите едвам успяват да "приемат" изгладнели и ожаднели рок фенове. Продавам по 4 кебапчета в минута, едвам сварвам, настървено обяснява един от търговците, докато крещи на помощниците си да донесат още.
Цените са като за "ден година храни", но това не разколебава клиентелата. Голяма част от феновете остават по поляните и специално наетите квартири, за да избегнат ужаса на нощното измъкване от Каварна. Ние не сме от тях и ни трябва около половин час, за да излезем до главната улица. А от там да започнем да пъплим кола след кола в редица от червени светлини към изхода от града.
|
|
